Други забележителности

Фотоархивна сбирка в с. Черни осъм

Това всъщност е своеобразен етнографски музей, създаден от Дочо Нешков. Представя културно-историческото и природно наследство на с. Черни Осъм. Тук ще видите как са изглеждали черноосъмските къщи, старият метох, занятчийските работилници в селото, водениците, казаните за варене на ракия. Ще пиете ароматен билков чай и ще опитате от домашно приготвеното сладко от горски плодове
За посещения:
Кметство – с. Черни осъм 06962 / 233; 533
Читалище – с. Черни осъм 06962 / 535

Зелениковски манастир „Св. Йоан Предтеча“ – с. Черни Осъм

Намира в с. Черни Осъм в м. Зелениковец, на около 10 км. от Троянския манастир. През 1832 г. на мястото на сегашния манастир е имало малък параклис, обитаван от трима монаси. Параклисът се свързва с богомилите, с четата на Филип Тотю. През 1876 турската войска опожарява параклиса. Манастирът и църквата са построени през 1914 г. Особено интересен е иконостасът, изработен от майстор Филип Македонеца, представител на Дебърската школа. От манастира се открива невероятна панорама към върховете Голям Купен и Амбарица. Сега в манастира има легла за пренощуване.

Храм „Св. Николай Летни“ – с. Гумощник

Трикорабната църква е строена през 1830 г. на мястото на изгорелия параклис „Никуля черква“. Реставраторите откриват върху стените няколко пласта със стенописи. Особено внимание трябва да се обърне на иконостаса, изработен през 1839 г. от новоселските майстори Никола Матеев и неговия син Йонко Марангозчията. Творението се отличава с изящество и лекота на формите. Силно въздействие имат дванайсетте фигурални композиции, изобразяващи библейския мит за сътворението на света. Те представляват малки пана в рамки с растителни елемети и впечатляват с неподправения реализъм при тълкуване на библейските сюжети, с вплитането на типични етнографски елементи от местния бит /раирани престилки, троянска хурка и т.н./. В двора на църквата е издигнат паметник на загиналите при корабокрушението на „Титаник“ жители на Гумощник.

Килийно училище – с. Гумощник

Създадено през 1829 г., по-късно превърнато в светско училище. Реставрирано през 1979 г. Днес в училището може да се видят дългите чинове с пясъчник, калеми и мастилница, плочките с тесни и широки редове и квадратчета за смятане, табелки за поощрение и наказания, читанка от 1896 г. и наустицата. На първия етаж на училището е разположена сбирка, която разказва историята на селото.

Църква „Възнесение Христово“ – с. Шипково

Инициативата за построяването на църквата е на двамата братя Спас и Нено Шипковенски. Те даряват част от дворното си място и издействат необходимия султански ферман. Църквата е строена от тревненски и местни майстори. Изградена от дялан камък без купол и кръст на покрива. Иконостасът е дело на Дочо Ангелов-Марангоза. Най-старата икона е от 1770 г., има икони и от Захарий Зограф, от майстори от тревненската школа, от троянския майстор Пенчо х. Найденов.Тук се съхранява Неделника на Софроний Врачански от 1806 г. До църквата се намира родната къща на подп. Веселин Терзиев, летец-герой от Втората световна война, загинал през 1944 г.

Арка на свободата

Паметникът е разположен на връх Горалтепе, намиращ се на 15 минути ход източно от най-високата точка от прохода Беклемето. До нея се стига по тесен, асфалтиран път, от южната страна на билото, през местността Костов полугар, покрита с обширни пасища. На арката чрез барелефи са изобразени хайдути, руски войници, жени в народни носии. Върховата част на паметника е площадка, от която на север се виждат долините на Бели Осъм и Троян, а на юг се разкрива гледка към Средна гора, Родопите и Рила

Виа Траяна

Тук преди две хиляди години са вървели римски легиони – старият римски път, наричан Траяновия път (Виа Траяна) по името на прочутия със строителните си начинания римски император Траян, е в добро състояние и днес, притежава най-добре запазената римска каменна настилка в цяла България. Всеки, който мине оттук, може да открие отлично запазена антична магистрала, достигаща до 6 м широчина, с осова линия, бордюри, тракийски светилища, допълнително засилващи интереса на туристите. Всъщност пътят е още по-древен и е прокаран от траките в началото на първото хилядолетие преди Христа, а в 61 година сл. Хр., вече е образцова пътна артерия, обслужваща военния и търговски трафик на Римската империя от Дунава до Филипополис (днешния Пловдив). Троянският проход в голямата си част се вие по останките от Виа Траяна.

Трако-римски път, част от пътя Ескус – Филипопол

Събирайки в себе си няколко селищни пътеки, пътят е преминавал през девет тракийски селища и укрепления в района на Троянска община, на туристическото градче Беклемето, връх Курт хисар (Вълча крепост) на югоизток и е слизал в района на село Христо Даново. В непосредствена близост до трасето на този път са открити находки от времето на Филип ІІ и Александър ІІІ Македонски. Трасето е част от пътя Ескус – Филипопол, осъществявал една от най-преките връзки от Дунавския лимес до провинция Тракия. Той е свързвал Крайдунавския с Централния път,пресичайки Хемус през днешния Троянски проход. Останки на две от обслужващите го пътни станции могат да се видят и днес. Ad Radices (При полите на планината) съответства на мястото, където се намира – местността Попина лъка в близост до махала Камен мост. И днес повърхността се откриват останки от битова и строителна керамика и монети. Вероятно основните постройки на станцията са се намирали под стария санаториум Шамака. Sub Radices е разположена в източните покрайнини на село Христо Даново, в южното подножие на днешния Троянски поход. Разкрити са останките на 4 значими постройки – военна сграда, преториумът на командващия военните части в Sub Radices през IV век, ранно-християнска църква и по-малки съоръжения.